Изминалата 2011 г не донесе прогрес в затоплянето на Арменско-Турските отношения, а даже задълбочи съществуващия антагонизъм. Първият отчетлив знак за разрива в отношенията беше разрушаването на паметник в Карс през януари, символизиращ „арменско-турското” приятелство. Същият месец пък арменският президент, Серж Саркасян, докато беше на посещение в Кипър, нарече острова „една братска държава, чиято северна част беше окупирана от турците и трябва да бъде върната”.
Не е изненада, че за разлика от последните 2 годнини, през 2011 нямаше официален диалог между Ереван и Анкара.. Това не пречеше обаче на двете страни да се репликират чрез медиите при всеки удобен момент. След появата на нова държава на географската карта- 9 юли беляза независимостта на Южен Судан- арменският президент поздрави новият 193ти член на ООН и каза, че това е пример как Международната общност трябва да реагира в случай на престъпления срещу човечеството и явно нарушаване на изконното право на живот.
Новата 2012 г. започна с връщане към спомена за един тлеещ конфликт, в който Армения е замесена пряко, а Турция- косвено, подкрепяйки Азербайджан- конфликтът в Нагорни Карабах. На тристранната среща в Сочи, организирана от руския президент Медведев, президентите на Армения и Азербайджан демонстрираха склонност да работят по изготвянето резолюция по изработване на механизъм за разследване на погранични инциденти и да засилят хуманитарното си сътрудничество. За първи път двете страни дискутират идеята за запазване на статуквото и регулиране на положението в оспорваната територия, а не преговори, които целят да наклонят везните в една или друга посока.
По време на разговорите арменският президент Саркасян и руският му колега обявиха готовност да задвижат няколко големи икономически проекти. Според Арменската национална телевизия става дума за руско участие в строежа на нова арменска АЕЦ.Освен това, Баку и Москва подписаха договор за удвояване на количеството на азербайджански природен газ за Русия.
Според експерти, периодът на спокойствие в Карабах е свързан с избирателния процес в държавите, които съпредседателстват Минската група към ОССЕ, а така също и с ескалирането на Иранската криза.
Междувременно международната ситуация, която може да окаже влияние върху конфликта в Нагорни Карабах, се променя. Френският Сенат прие закон, криминализиращ отричането на Арменския геноцид през 1915 г. в Османска Турция. Законът предвижда наказание от една година затвор и глоба от 45 000 евро за отричане на геноцида.
Влиятелното арменско лоби в САЩ (Арменски национален комитет в Америка /АНКА/) приветства закона, приет от Френския парламент. „Когато Обама беше кандидат-президент, той обеща да признае Арменския геноцид”. „Днешният смел ход на Френския сенат...” „...налага на Обама да изпълни обещанието си като накара ръководството на Конгреса да подложи на гласуване подобен на френския проектозакон”.
В интервю за френската телевизия „Канал +”, френският външен министър, Ален Жюпе, който е беше явен противник на този закон, считащ го за „ненавременен”, призова Турция да запази спокойствие. Турският посланик в Париж, Тахшин Бурчуоглу каза, че този вот ще доведе до пълно скъсване на отношенията между двете държави и Анкара вероятно ще ограничи дипломатическото си присъствие във френската столица. Дипломатът заяви пред „Ал Джазира”, че е много вероятно да напусне Париж и дипломатическите отношения между двете държави вече да не са на ниво посланици.
Докато арменският министър на външните работи, Едуард Налбандян, нарече Понеделник „Ден, който ще бъде изписван със златни букви, а в Анкара председателят на парламентарната комисия по външни работи публикува в Туитър статус, гласящ „Франция отвори черна страница в историята си”.
Някои държави приеха френският закон като част от политика на Запада за натиск върху Турция. В този ред на мисли, МВнР на Азербайджан осъди приемането на закона от френския Сенат като ход, който, според ведомството, поставя под въпрос обективността на Франция като съпредседател на Минската група към ОССЕ и като страна-посредник в Нагорнокарабахския конфликт.
Любомир Мартинов
